Cinco Poemas de Daniel Rojas Pachas traducidos al Búlgaro [por Violeta Boncheva]

Cinco Poemas de Daniel Rojas Pachas traducidos al Búlgaro [por Violeta Boncheva]

(Publicado en Gramma – Cinosargo 2009)

Стихотворения от Даниел Рохас Пачас

(публикувано в Gramma – Cinosargo, 2009)

I
Texto

(((ecos))) timbrespaciados coros, largas piernas fronterizas, (((ecos))), ¿…?, (((ecos))), carne, (((ecos))) & olores, ocultos en fragmentos, líneas del pasado, trozos, cuerpos en descomposición, cámaras abiertas, (((ecos))), seductoras células en cada espacio-tiempo……………….. timbre rincón hecho de carne, más carne, cerros grises, (((ecos))) fosas comunes (pequeñas fálicas coqueterías, devoran dulces colores) & espirales ojos, abren (((ecos))) inertes letras, pétreos sonidos – eclosión de mundos que chocan & más carne cubierta de tela (((ecos))) velocidad, violencia deforme -cuerpos sin catarsis –ruidos guturales (((ecos))) inter-ferencia; una transmisión del futuro – un cíclico intertexto -(((ecos))) citas, ficciones verdaderas entrepiernas sudorosas, botellas, carne (((ecos))) desde infinito dolor, olor, fragmento invisible, carne del trans-seunte inmóvil (((ecos))) memoria (((ecos))) poetas, desgarro textos en una cámara de (((ecos))) en cada cuarto abierto.

I Текст

///ехо/// отминал звън, хорове, дълги крака насрещни, ///ехо///, ...?,

///ехо///, плът ///ехо/// & миризми, скрити в отломките, редове от миналото, парчета, тела, разчленени, отворени камери ///ехо/// прелъстителни клетки във всяко пространство-време.......................звънец, тайно място, направено от плът, повече плът, сиви хълмове ///ек/// общи ями /малки фалически кокетства/ поглъщат сладки цветове & очи спирали отварят ///ек///безполезни инертни букви, каменни звуци, експлозии на светове, които се сблъскват & повече плът, покрита с плът ///ек/// скорост насилието деформира – непречистени тела – гърлени звуци ///ек/// намест-ване, едно прехвърляне на бъдещето, един междутекстов цикъл ///ек/// срещи, истински фантации, изпотени междубедрия, бутилки, плът ///ек/// от безкрая, болка миризма, невидим фрагмент, плът от неподвижен ми-нувач ///ек/// памет ///ек/// поети, съдирам текстове в една стая от ///ек/// във всяка отворена стая.

X
Comunicado.


Y aquí… estamos FELICES… erectos de sinceridad… Apagando cada palabra gastada en el camino. Y pariendo a gusto la mudez… el olvido como pulcros mamíferos de la vanidad… (Cambia de canal, la interferencia me provoca jaqueca.) vamos… vamos que para eso están aquí, hay que verlos… sonrientes víctimas de la necesidad… las señales hacia el fin, un gran plano de eléctricos giros que nos gusta llamar destino…
No podemos ignorarlos… hay que gozar…como si hubiese en realidad un camino, una palabra, un gesto urgente de hacer (Apaga entonces, hoy no tengo ganas de mentir) pero los gemidos, siguen allí… vale la pena intentar, robar un poco de aquel placer, elevar algunos falsos testimonios, edificar algunas parábolas para completar el gran libro… no te parece… y pretendiendo, falseando la suma de incertidumbres, deleitar nuestros sesos en el ocio. (Muchos pasan por su lado) Muchos pasan y besan los pies de la esfinge, eso es lo correcto… se dejan bañar por sus jugos seminales y siguen firmando, afirmando la contramentira, la masacre, el trauma y en la esquina, sin ojos, la vuelta de mano construye la profunda negación, algunos tullidos hermanados se debaten bajo el cielo cubierto de matrices, bailan el fracaso, qué hermoso, qué bello, el milagro sincero de nuestra carnadura y trinidad, un masturbatorio vuelto cementerio… Qué hermosa tentación pintada de rojo con las llagas del tiempo.

No me digas que no te provoca darle un mordisco. (…)
Dime que no te excita la idea de tirar sobre los restos del mundo (…)
Dejar una parte tuya, empapando de virginidad aquel claustro de discursos. (…)
Eres una mentirosa…. Tu sonrisa hipócrita… (…) compite con cualquier voyerismo (…) Insistes. (…) Una vez más (…) prefieres mirar todo…desde el borde, repetir el plato de las ocho, al mediodía tragar y durante la última edición, volver a devorar el aire con mentiras… tan poco elaboradas… pero ese bulto en tu entrepierna no me engaña, (…tengo miedo, mejor suéltame, nos están viendo, saben nuestros nombres, puede que no lo quieras creer …pero coleccionan nuestras huellas) …lo puedes oler, mira allí…
mira, van juntitas de las manos, y maquilladas… las cuatro montando su caballo de latón. La mayor, desnuda, policromada, flota con sus vísceras expuestas, y desde ellas, bien negras como debe ser… el clínico interior del infinito nos abofetea… danza mejor… bien vestida y embetunados de grasa, cada centímetro pintado …que bella, qué sonrisa más linda, parece esa niña de rizos de oro en una película sin color… sin aliento, sus manos invitan a cantar, sí, otra pulgada del mismo ambulatorio oxigeno (De que hablas, por favor cállate, no quiero saber, deja que me vaya… en serio, te amo de verdad que sí… pero por favor… no, no… mejor no me dejes ir, no… que digo… debo salir, debo hacerlo, aún cuando debamos estar juntos… una vez que acabe todo, ¿cuándo?… cuando sea necesario… ver todo desde esta pantalla, juntos… en este lugar transparente de ranuras… lubricadas… sí… siguen siendo la madre infesta de… y mis labios y los tuyos, tú… qué tal… cómo lo sientes, un ménage à trois ummmmmmmm Tal Vez un rápido cambio de versos, ensali-bando el juego. (quizá otro día)

Los días son la ilusión y la guillotina se acerca, ¿qué dices?… qué… aún no te cuentan esa historia. Dios Santo diría si creyese, si fuese aún posible tener fe en algo… que falta de cortesía de mi parte… pero descuida yo haré las presentaciones, no sé si lo recuerdes… probablemente no habías nacido, pero a mi… me mandaban a dormir con la imagen de hombres practicando tiros sobre el cuerpo de esos críos… eso era lo correcto

(mejor déjame morir en paz) Como quieras… adiós… nos vemos mañana, si todo no ha terminado aún…

Х Споделено

И тук сме щастливи... корави от правдивост... Плащайки всяка дума, похармена по пътя. И раждат на бял свят по свое усмотрение, дългопроточилото се мълчание... забравата, като чисти бозайници на пустословието... /Смени канала, преченето ме провокира, дразни/ да вървим... да вървим, защото за това са тук, трябва да ги видим... усмихнати жертви на необходимостта... следите към края, един внушителен план от електрически обиколки, за които обичаме да казваме съдба...

Не можем да ги пренебрегнем... трябва да се наслаждаваме... като че ли е било реалност един път, една дума, един бърз жест да направиш /плати тогава, днес нямам охота да лъжа/ но воплите от болка там продължават... заслужава си да се опита да откраднеш малко от онова удоволствие да се повдигнат някои фалоси свидетели, да изградя някои параболи, за да завършат голямата книга... не мислим ли... и претендирайки, скъсявайки най-съществената част на съмненията, наслаждавайки се на нашите в свободното време /много минават покрай, покрай самите тях/ Много минават и целуват нозете на свинкса, това е правилното... оставят се да се къпят в своя семенен сок и продължават да подписват, да потвърждават контралъжите, клането, травмата и на ъгъла, без очи, обърнатата ръка изгражда дълбокото отричане, някои сакати сближени,, се карат под небето, покрито с матки, танцуват разрухата, колко красиво, колко хубаво, чудото правдиво на нашата мускулатура и троица, един мастурбарник, превърнат в гробище... Колко прекрасно изкушение, нарисувано в червено, с язвите на времето.

Не ми казвай, че не те провокира да го захапеш. /.../

Кажиш ми, че не те възбужда идеята да го хвърлиш върху остатъците от света /.../

Да оставиш една част от теб, прониквайки се от невинност, онази обител от думи/.../

Ти си една лъжкиня... Твоята прикрита усмивка... /.../ съперничи на което и да е воайорство /.../ Настяваш./.../ Още един път /.../ рлезро

Инаш за да гледащ всичко... от ръба, да повториш блюдото от осем до обед, да гълташ и след последното издание отново да преглътнеш въздух с лъжи... толкова зле изработени, но тази неясна фигура между нозете не ме лъже /страхувам се, по-добре ме пусни, виждат ни, знаят имената ни, може и да не искаш да повярваш... но те колекционират нашите следи/... можеш да помиришеш, виж там...виж, вървят, събрали ръце и гримирани... четирите, яздейки своя кон от месинг. По-голямата, гола, многоцветна, се носи със своите изложени вътрешности и някои от тях много черни, както трябва да е... клиничният интериор на безкрая ни шамаросва... танцувай по-добре... добре облечена и намазана с нещо мазно, всеки нарисуван сантиметър... колко хубава, каква усмивка, най-хубавата, прилича на онова момиченце със златни къдрици от един чернобял филм... на един дъх нейните ръце те подканват /да/ пеейки, да, другия инч на същата кислородна амбулатория /за какво говориш, моля те, млъкни, не искам да знам, остави ме да си тръгна... сериозно, наистина те обичам, да... Но моля... не, не... по-добре е, не ме оставяй да си тръгна, не... какво говоря... трябва да изляза, трябва да го направя, още повече, когато трябва да сме заедно – един път, когато се свърши всичко, кога?...когато трябва... да гледаш всичко от този екран... заедно... на това място прозрачно от пукнатини... смазани...да... продължават да бъдат опустошителната майка на... и повече устни и твоите, ти... какво толкова... както чувстваш, едни нагледни пособия a trois...ммммммммммммм Може би една бърза смяна на стиховете, наслюнчвайки играта /може би друг ден/.

Дните са илюзия и гилотината приближава, какво казваш?... какво... още не са ти разказвали тази история. Св. Бог би казал, ако вярваш, ако беше все още възможно да имаш шанс в нещо... каква липса на вежливост от моя страна... но няма да направя погрешна стъпка, представянията, не знам дали ще си спомняш... вероятно не си била родено, но мен... ме изпращаха да спя с представата за мъже, практикуващи стрелба върху телата на кърмачета... това беше правилното

/по-добре ме остави да умра в мир/ Както искаш... сбогом... ще се видим утре, ако все още всичко не е свършено...

ОТ ИСПАНСКИ: Виолета Бончева

Del libro inédito “Cristo Barroco”

Ciudad.

“Amanece. / Se abre el poema. / Las aves abren las alas.
(…) La ciudad despierta.
La ciudad se levanta.
(…) Se abren puerta cartas. / Se abren diarios
La herida se abre”.

“Gonzalo Millán – La ciudad - fragmento”

Lo previo (((escrito)))

ha sido un ensayo de nacimiento.

…

Sin pies o manos

retina como caldera y un cuerpo que abre paso

Barthes dice contemplar la lucha libre “con asombro y predilección este artificio deportivo, sometido en su estructura misma, al asíndeton y al anacoluto, figuras de la interrupción y del corto circuito”

…

La calle,

a fuerza de motos repleta con violencia.

Payasos a ciento-cincuenta kilómetros por hora,

de un lado ponen a prueba la rabia

del otro suena el gong

y ella,

pierde control…

Otra historia de hermanos que se interrumpe: Hah! ¿No te gusta lo que escuchas eh? ¿Te hace enfadar? ¿Y qué piensas hacer al respecto? Bien, Kaneda ¿QUÉ PIENSAS HACER AL RESPECTO?

Edificio de palabras… disparos quiebran rostros y la maquinaria… un cartel inmenso de Cola antecede la ciudad de neón…

toda una experiencia el vivir aterrado ¿no es así? Eso es ser un esclavo.

El paisaje de esta factoría (una lágrima bajo la lluvia) no es más que una clausura,

y ella…

un tráfico de revelaciones pospuestas

como el sonido para un ciego,

como ebrias miradas que mienten ante un origami de unicornio…

…

Por encima de cerros, plástico y verbo…

Un replicante, la pandilla, un torpe niño y el detective,

van pariendo el dolor…

Todos esos momentos, se perderán en el tiempo…

ДАНИЕЛ РОХАС ПАЧАС

ЧИЛИ-

От неиздадената книга „Кристо Бароко”

Град Ciudad

„Разсъмва. /Отваря се стихотворение./

Птиците разтварят крилете си.

/.../ Градът се пробужда.

Градът се навдига.

/.../ Писмата се отварят като врати. /Отварят се

вестници.

Раната се отваря.

„Гонсало Мийан – „Градът” – фрагмент”

Предварително /написано/

Беше едно есе за раждането.

...

Без крака и ръце,

ретина като котел

и тяло,

което си пробива път.

Barthes казва, че да наблюдаваш

Свободна борба „с учудване и предпочитание,

този фалшив спорт,

поставен върху собствената си структура

и неправилен словоред –

фигури на прекъсване

и късо напрежение.”

...

Улицата,

по силата на моторите, пълна с насилие.

Палячовци – на 150км за час,

на една страна поставят, според указанията

яростта,

на другото звучи гонг

и тя

губи контрол...

Друга история за братя, която се прекъсва: Ах!

Не ти ли харесва това, което чуваш, а?

Кара ли те да се ядосваш?

И какво мислиш да правиш съответно?

Добре, Канеда: КАКВО МИСЛИШ ДА НАПРАВИШ СЪОТВЕТНО?

Сграда от думи... изстрели разчупват лица

и механизми... един пасквил безкраен

на опашката от предци, град от неон...

всичко това е опит да живееш заровен с пръст, не е ли така?

Това е да си роб.

Пейзажът на тази фактория /една сълза под дъжда/

не е повече от едно усамотение.

И тя...

Един трафик на открития със задно значение,

като звук за сляп.

Като пияни погледи, които лъжат

пред оригами на еднорог...

...

Над върховете - пластмаса и глагол...

Един репликиращ, една шайка,

Едно несръчно дете и детективът отиват,

раждайки болката...

Всички тези моменти ще се изгубят във времето...

ОТ ИСПАНСКИ: Виолета Бончева

[Otras lenguas me inspiran un sagrado rencor]

what if they stole my fingerprints?

“At the drive in Metronome Arthritis”

(…)Su evolución y movimiento oscilatorio

el crecimiento de sus vellos

la ramificación de los extremos

y el proceso nominativo de la carne

y si no hay infierno

¿Dónde está la carne?

La realidad entre espejos es un coloquio amatorio dejado al azar

<>

que bien podrían ser cuchillos de barro o madera…

El orden constituye la supremacía del vicio

y el imperio de pequeños lagartos que alucinan ser un pequeño dios o algo más que una cuerda tendida entre el mono y lo incierto.

Como una ruleta asesina…

(…) todos los organismos vivos me inspiran un sagrado rencor.

Intrigas fabularias penden de esa trama

en que morder la palabra

es como hincar el diente sobre un lomo húmedo

FISURA CANÍBAL CON OJOS DE INFINITO;

todo apunta a su propia negación

el génesis abortado de la indiferencia.

ДАНИЕЛ РОХАС ПАЧАС

ЧИЛИ

/ Другите езици ми внушават свещена ненавист./

What if stole my fingerprints?

¨Ät the drive in Metronome Arthritis¨

/... Неговата еволюция и колебливо движение,

растежът на техния мъх,

разположен по краищата

и поименния процес на плътта,

и ако няма Ад –

къде е плътта?

Реалността между огледалата е любовен разговор,

оставен на слуки.

/Някои първи сътрапезници,

заобиколени от абстрактни вина и покрити с пари/

колко би им отивало да са ножове от кал или дърво...

Редът организира надмощие на порока

и империята на малките гъсеници,

които те заслепяват да си мъничък бог

или нещо повече от едно въже,

разпънато между маймуната и несигурното,

като рулетка-убийца...

/ .../ всички живи организми

ми внушават свежа ненавист.

Интриги измислени тегнат над този сюжет,

в който да захапеш думата

е като да забучиш зъб

върху влажно филе.

КАНИБАЛСКО СЦЕПВАНЕ

С ОЧИ НА БЕЗКРАЙ –

Всички се прицелват в собственото си отричане –

абортираният генезис на безразличието.

ОТ ИСПАНСКИ: Виолета Бончева

Del libro “Carne” publicado en España a través de Groenlandia.

Like Tears in the rain…

I've seen things you people wouldn't believe. Attack ships on fire off the shoulder of Orion.

I watched C-beams glitter in the dark near the Tannhauser gate.

All those moments will be lost in time...

Roy Batty – Blade Runner.

Dos de los momentos más hermosos…

ver a mi hermano mayor

jugando a mezclar el sonido de un VHS de blade runner

con una grabación en cassete

del OST de vangelis

y años más tarde…

llevar a mi hija a pedir dulces en halloween

disfrazada de E.T

con un chaleco y capucha gris,

cargando por pasajes

en sus diminutas manos,

un peluche de ese engendro de spielberg,

que mi viejo me compró de pendejo

en estudios universal.

От книгата „Плът”, публикувана в Испания чрез Groenlandia

ДАНИЕЛ РОХАС ПАЧАС

ЧИЛИ

I've seen things you people wouldn't believe. Attack ships on fire off the shoulder of Orion.

I watched C-beams glitter in the dark near the Tannhauser gate.

All those moments will be lost in time...

Roy Batty – Blade Runner.

Два от най-красивите моменти...

Да видя по-големият ми брат

играейки си да смесва звук от VHS de blado runner

с един запис от касета от OST на Вангелис

и години по-късно...

да нося дъщеря ми,

която моли сладки на haloween,

маскирана с Е.Т.,

с един елек и сива качулка,

държейки в своите ръце мънички

плюшена играчка,

на това недоносче на Спилбърг,

която баща ми купи

за глупака

на Университетските науки.

ОТ ИСПАНСКИ: Виолета Бончева

Daniel Rojas Pachas (Lima 1983) Escritor, Magíster en Ciencias de la Comunicación y Profesor de Literatura egresado de la Universidad de Tarapacá. Reside en Arica-Chile donde ejerce la docencia Universitaria Actualmente edita la Revista Literaria virtual y Editorial impresa Cinosargo. Ha publicado el poemario Gramma en el 2009 con Ediciones Cinosargo, en investigación ha publicado Realidades Dialogantes, ensayo por el cual fue beneficiado el 2008 con el fondo nacional de fomento del libro que otorga el Consejo Nacional de la Cultura y las Artes de Chile. Actualmente sus publicaciones aparecen periódicamente en revistas literarias nacionales e internacionales, en la Linterna de Papel del Mercurio de Antofagasta y ha sido seleccionado para formar parte de numerosas selecciones de poesía, se destaca la Antología Poética 2009, ediciones Jaguar de México. Ha participado como ponente en importantes congresos internacionales en Perú, Bolivia, Argentina y Chile entre los cuales se destacan el JALLA, SOCHEL y CONELIT. Además ha sido beneficiado con la beca de perfeccionamiento, modalidad apoyo a tesis de postgrado en Chile o el extranjero 2010 del fondo del libro a fin de realizar su investigación sobre la novela Ariqueña: Proyección y recepción dentro del canon nacional. Recientemente publicó su libro Carne, vía Groenlandia Ediciones (España 2011).

Даниел Рохас Пачас / Лима, 1983/. Писател, магистър по комуникации и преподавател по литература, дипломиран в университета Тарапака. Живее в Арика, Чили, където подготвя университетска доцентура.

В момента издава виртуално литературно списание и публикува в издателство „Cinosargo¨. Издал е стихосбирката „Gramma¨ през 2009 г. в изд. „Cinosargo¨, в следствие публикува „Диалогиращи реалности”, есе, за което е удостоен през 2008 г. от националния фонд за поощряване на книга, което връчва Национален съвет за изкуство и култура на Чили. Сега неговите публикации се появяват периодично в литературни списания – чилийски и чуждестранни в Linterna de papel de Mercurio de Antofagasta и е селекциониран, за да формира част от безбройната селекция на поезия. Изтъкнато присъствие има в Поетична антология 2009, издания на Jaguar, Мексико. Взема участие като лектор във важни конгреси в Перу, Боливия, Аржентина и Чили, между които са JALLA SOCHEL и CONELIT. Освен това е удостоен със стипендия за усъвършенстване на тезис, за следдипломна работа за чилиец или чужденец 2010г. от фонда, след реализирането на проучване на новелата ¨Ariqueña¨: Проектране и приемане на национален канон. Скоро публикува своята книга „Плът”, издадени в Испания, 2011.

NOTA SOBRE LA TRADUCTORA: VIOLETA BONCHEVA, nacida el 1 de abril de 1951 en la ciudad de Stara Zagora. Profesora de español en un colegio preparatorio. Tiene siete libros, cinco de poesía y dos en prosa. Dos de los libros son bilingües, traducidos por el traductor mexicano Reynol Pérez Vázquez. Ganadora de premios nacionales e internacionales: de EEUU y de España. Ha vivido casi tres años en Monterrey, México donde trabajaba y estudiaba español. Sus obras traducidas al inglés, español y portugués son publicadas en México, Argentina, Chile, España, Grecia, EEUU. etc.